ОСМЪДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; осмъдя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Получавам възпаление на кожата със смъдене и сърбежи от запарване; подсичам се. — Накъде, дядо хаджи?.. — А бе, отивам да обиколя децата, да се не осмъдят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139.